Бойко Борисов въвежда Симеон Дянков в Министерството на финансите. Снимка: Таня Киркова Седем месеца след като дойде на власт с обещания за радикална промяна, дясноцентристкото правителство на България спря важни икономически реформи, рискувайки да предизвика продължителна стагнация в най-бедната държава от Европейския съюз. Докато публичните финанси на страната са масово хвалени като едни от най-добрите в Източна Европа и се коментира, че криза в гръцки стил е невероятна, анализатори посочват, че затишието при реформите и популистките тенденции в кабинета ще донесат повече страдание и ще забавят възстановяването. Правителството на Бойко Борисов се поддаде миналия месец на растящата съпротива от обществото и замрази плановете за здравна реформа, включително закриването на неефективни болници, както и планираното повишаване на пенсионната възраст. То обеща повече пари за пенсионерите над 75 години и субсидии за протестиращите производители на тютюн. Освен някои съкращения в министерствата, данъчната и митническата служби, засега властта в София не успява да задвижи обещаната голяма промяна на раздутия публичен сектор. За да компенсира отсъствието на реформи на разходите и да задържи нисък бюджетния дефицит, кабинетът на Борисов забави плащанията на стотици милиони евро по договори с изпълнители и възстановяването на ДДС на фирмите, което предизвика недоволство. “Усещането е, че те само гасят пожари. Има големи очаквания за реформи, но политиката им изглежда хаотична и това топи подкрепата за тях. Голяма част от българите гласуваха за ГЕРБ, очаквайки те да излязат с ясни мерки за извеждане на България от кризата”, коментира Станислав Стоянов от социологическата агенция “Алфа рисърч”. Допитване на агенцията от миналия месец показа, че одобрението за правителството е паднало с 13.3% спрямо август 2009г. до ниво от 45.7%. Анализатори обясняват това със слабо планирана и лошо обяснена здравна и пенсионна реформи. Липсата на управленчески и политически опит сред мнозина от министрите също пречи на напредването, допълват анализатори. Финансовият министър Симеон Дянков постигна целта си да завърши 2009 г. с бюджетен дефицит под 1% от БВП - но с цената на задържане на плащанията за лекарите и социалните помощи за декември. Дори преводите за ноември към администрацията на президента Георги Първанов бяха забавени. Задълбочаващата се рецесия и липсата на стратегия за излизане от нея вероятно ще продължи да топи подкрепата за кабинета, макар че не се очаква да го събори. “В един момент премиерът може да бъде принуден да обнови правителството в отговор на растящ натиск”, смята Кирил Аврамов от Political Capital в София. Но повечето българи не виждат алтернатива на ГЕРБ, след като предишното правителство на социалистите беше отстранено на изборите сред обвинения в некомпетентност и бездействие срещу корупцията и престъпността. Кабинетът, избран през юли с обещания за край на ширещата се корупция и престъпност, все още се радва на силна подкрепа, благодарение на полицейски акции срещу банди от организираната престъпност и преследването на бивши министри, заподозрени в корупция. Растящата безработица (9.9% за януари) увеличава натиска над кабинета да разхлаби фискалния колан, но безцеремонно говорещият Борисов предупреди тази седмица, че по-скоро ще подаде оставка, отколкото да позволи по-щедър бюджет и гръцки сценарий. Социологически анкети показват, че в една пета от домакинствата някой е изгубил работата си или е намалена или забавена заплатата му. Икономисти твърдят, че България ще се възстанови по-бавно от другите държави в Източна Европа и прогнозират минимален ръст за тази година след свиване на икономиката от 5% през миналата. Проблемите на съседна Гърция и неравномерното възстановяване в Западна Европа - най-важният експортен пазар за България - също допринасят за продължителна стагнация. Миналата седмица Борисов призна, че бюджетният дефицит може да достигне 1.8% от БВП тази година, което е доста над прогнозираните в бюджета 0.7%. Засега не дават резултат мерките за ...
-
gerb Публикувано във pipes.yahoo.com
Ройтерс: Хаотична политика, популизъм и забравени обещания на Бойко Борисов
March 11 2010, 10:19pm | Comments »
-
gerb Публикувано във pipes.yahoo.com
ГЕРБ останаха разделени по ключови текстове в НПК
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=162926
March 11 2010, 10:00pm | Comments »
-
bborisiov Публикувано във pipes.yahoo.com
Президентът за цял живот
От днес до края на седмицата ще публикувам на блога си няколок материала от поредицата за президента Първанов, излязла в бр.2 от 2008 на спряното сп. ВМ. Коментарите нса още по-актуални, отколкото преди 2 години. Първият е от проф. Евгений Дайнов. В края на 2007 г. известният депутат от БСП Татяна Дончева публично обвини президента на републиката и бивш лидер на нейната партия Георги Първанов, че „работи за въвеждането на Путинов модел на власт”. В страната отново припламна поутихналият дебат относно намеренията на Путинова Русия относно България, а седмици по-късно английският вестник „Гардиан” публикува фундаментална статия, според която „путинизмът” е стока, която доста лесно може да бъде изнасяна от Русия към страни с крехка демократична традиция. България е един от очевидните пазари за тази експортна стока на Кремъл. Позитивен герой в очите на своите симпатизанти, безобидно скучен за останалите, но крайно опасен за националната сигурност според своите критици, Георги Първанов продължава да е енигма в българската политика. Дори най-активните в политически смисъл граждани не могат да кажат нищо определено нито за неговите минали действия (и за резултатите от тях), нито за евентуалните му бъдещи намерения, а посочват единствено благотворителната му инициатива „Българската коледа”. Путинизатор? Условията,които направиха Путин божество в Русия, не са налице в България. Общественото недоволство от управлението не формира искане за отказ от демокрацията, а за отговорност на управлението, т.е. за повече демокрация. Вярно е, че както Путин, така и българският президент живее в подозрителен медиен комфорт. Често се е оказвало невъзможно човек да публикува критична към Първанов статия. И все пак резистентността на българските медии е доста по-голяма от тази на руските и тяхното пълно отдаване на президента не изглежда възможно. По-лошо стои въпросът с онзи синтез между организирана престъпност и репресивни органи на държавата, който формира основата на „путинизма” в Русия. Подобен синтез в България донякъде също е налице, а Първанов не е направил нито едно изказване по тази тема. Това събужда силни подозрения за „путинизация” (в българските условия синтезът държава-мафия е очевидно свързан с целите и с интересите на Кремъл), и подхранва слуховете за съюз между президента, МВР и тайните служби, целящ упражняването на власт и след края на последния му управленски мандат. Макар да апелира за разширяване на властта на президентската институция, Първанов иска прекалено малко няма как да стане лост на някаква провеждана от самия него „путинизация”. Ако се опита, срещу него ще застанат достатъчно мощни (по Конституция) политически фактори, като правителството, парламентът и дори бившата му партия БСП, както и не по-малко мощни (по народна подкрепа) фигури, като Бойко Борисов например. Съюзник на Кремъл? До 2001 г. Първанов оглавяваше партия, изрично създадена да бъде инструмент на руската външна политика. След като за първи път бе избран за президен изглеждаше, че напълно и автентично е преодолял предишните си анти-западни и про-руски позиции. Мнението му за Русия съвпадаше с позицията на западния свят. „Сигурността в европейското пространство е немислима без демократична, прозрачна и активна Русия”, пише той например в статия в списанието на Социалистическия интернационал Socialist Affairs в средата на 2002 г. Проблемите започнаха, когато става ясно, че Русия няма никакво намерение да се превръща в западна страна, а напротив, под ръководството на Владимир Путин решително тръгва назад, към авторитаризъм вътре и агресивност вън от своите граници. Не след дълго Кремъл обявява „Запада” за свой „хилядолетен противник”, а не – за модел на подражание. Първанов не намира в себе си сили да отрони и една критична дума по повод разрушаването на демокрацията в Русия. Той избира най-лесния в тактически план – и най-рисков от стратегическа гледна точка – подход: да се приеме Русия такава, каквато е. На пресконференция с американския президент Джордж Буш в София през юни 2007 г., Първанов втрещява своя гост със следното геостратегическо разсъждение, формулирано като скрита заплаха: „Българите не приемат да избират между приятелството си със САЩ и приятелството си с Русия. Българите могат да поддържат приятелски отношения и с едната, и с другата страна. Така, както съм приятел с Джордж и с Владимир, така и ние бихме могли да поддържаме в рамките на нашата евроатлантическа ориентация... добри отношения с всички...” и т.н. Москва е обявила НАТО за враг. България е член на НАТО. Не е възможно в тази ситуация да се говори за еднакво приятелски отношения и с Вашингтон, и с Москва. Подобна позиция е или израз на детинско неразбиране на геополитическите реалности, или е тежка стратегическа грешка. Отказът на Първанов да споделя критични спрямо Русия позиции се превръща в остър вътрешнополитически проблем в началото на 2007 г., когато на международна конференция за сигурността в Мюнхен Путин обвинява Запада и САЩ в намеса във вътрешните работи на Русия, в подготовка на война и в намерение да обкръжи страната му с военни бази, разположени включително в България. Два месеца преди това висш руски дипломат пренебрежително окачествява България като „Троянски кон на Русия в средите на ЕС”. Българският президент категорично отказа да обсъжда поведението на Русия спрямо Запада и спрямо България. Лидер на западна страна? Първанов наистина отстоява вплетеността на България в западния свят, с което не нарушава националния консенсус. Но неговата аргументация е доста по-мъглява и неубедителна от случаите, в които подкрепя руски позиции. Той не успява да стигне до разбирането, че при евроатлантическата интеграция става дума не само за приоритети и стратегически цели, а за екзистенциален избор на ново „Аз”. Първанов не е направил този скок в собствената си глава и затова е много по-наясно какви би искал да са отношенията с Русия, отколкото – със САЩ, чиято роля в България според него е американският бизнес да инвестира в руските енергийни проекти на българска територия. Съобразявайки своите позиции с тези на Русия, пред руски медии Първанов свежда смисъла от българското членство в НАТО до „предизвикателствата от разрастващия се тероризъм, нелегалния трафик на оръжия за масово унищожаване”. Извинява членството на България в ЕС с... глобализацията. И заключава, че всъщност членството на България в ЕС е в полза на отношенията с Русия: „несъмнено ще разкрие нови перспективи и пред българо-руското сътрудничество след присъединяването на България към ЕС”. В обръщения към националната публика президентът описва като стратегическа цел на българското членство в ЕС „утвърждаването на националната идентичност в условията на европейското ни членство”. Това, според него, е и най-важното за България в идните години. Георги Първанов не е схванал цивилизационната същност на избора на България за интеграция в ЕС и НАТО и демонстрира неразбиране на тяхната същност и цели. Това прави неговите ангажименти към тази интеграция в най-добрия случай, анемични, колебливи и крехки, а неговата роля на лидер на западна страна – крайно неубедителна. А что потом? Напоследък българското общество произвежда гъмжило от догадки относно политическото бъдеще на Георги Първанов. Факт е, че Първанов е първият български президент, който успя да придобие реална самостоятелна власт спрямо парламента и правителството. Това му дава възможност да влезе в ролята на някакъв народен закрилник против произвола на политиците, както и на разумен коректив на техните крайности. Следвайки примера на своя колега Путин, Първанов отрано предупреждава, че няма намерение да изчезне от политическия хоризонт: „Когато се каже президентът”, разяснява той на десетки журналисти на 16.04.2007 г. при представянето на своя екип за втория мандат, „това означава ангажимент за цял живот”. Как обаче би изглеждало изпълнението на този ангажимент след края на мандата му? Първанов отрича, че има намерение да оглавява нова партия. Не желае да бъде премиер, тъй като „там те затрупва лавина от ежедневни, не казвам дребни проблеми, на които моята натура по-трудно реагира”. Искрено се забавлява, когато го запитат иска ли да се върне на депутатските банки в Народното събрание. Това, което иска е, да остане на видна позиция на политическата арена. Каква би могла да бъде тя – това само донякъде разбираме от неговите публични обяснения по темата. През април 2007 г. Първанов даде заявка,че иска да сближи гражданското общество с партийната политика. Как ще изглежда това на практика, не е ясно – освен намерението да се опира на авторитетните кметове. Ако има предвид опитът на ляво ориентирани интелектуалци начело с издателя Иван Гранитски да дадат от името на президента подкрепа на различни кметове по време на миналогодишната кампания за местни избори, то резултатите са плачевни. Ако пък се опита да ползва кметовете за своя политическа опора, Първанов скоро ще разбере, че успешните български кметове са виртуозни политически тактици и няма да допуснат да ги идентифицират само с един отделно взет политик, та бил и той първият български президент, изкарал два мандата. Трудно е да се види какво следва след този фал-старт, след като Сакскобургготски и Бойко Борисов вече изчерпаха и другата възможна формула „гражданско-политическо формирование/ движение” чрез НДСВ и ГЕРБ. Освен ако не е замислил нещо толкова безобразно, в стил „Путин”, че то изобщо да не се вписва в политиката, която той самият дефинира като „игра на разумния, на възможния ход”. Comments
March 11 2010, 8:54pm | Comments »
-
bborisiov Публикувано във pipes.yahoo.com
Транспортни фирми возят на вересия повече от половин година новини
София /КРОСС/ От май-юни миналата година не е плащано за обслужването на ученическите линии на някои фирми за пътнически превози, с които има договор община Кърджали. Четирима представители на около двайсетината фирми, които превозват ученици, заявиха пред зам.-кмета Елисавета Кехайова, че от понеделник прекратяват да обслужват училищните линии, ако не си получат парите, съобщава в. "Нов живот"-Кърджали. Само 2-3 часа по-късно стана ясно, че по сметката на община Кърджали е преведена от Министерството на образованието част от дължимата сума и вече се разпределя по фирмите. Още днес, най-късно в понеделник ще е по сметките. Само че парите са за месеците от началото на 2010 г. Тези за 2009 г. няма да дойдат, защото с миналогодишния бюджет е приключено. Как ще се разплащат с превозвачите, ще му берат грижата в общината. Проблемът е, че правителството на Бойко Борисов реши, че за разплащане на ученическите превози стигат 65% от договорираните пари. И са превели толкова. Пито платено! Останалите 35% ще трябва да намерят общините.Наистина щяхме да спрем ученическите превози, защото повече не издържаме, коментира управителят на фирма "Олмена" Расим Якуб. Той обслужва две линии. Дължат му заплащане за май, юни и от септември досега. Доста пари са, а предварително сме платили ДДС, гориво, заплати, осигуровки, винетки, застраховки - какво ли не, изрежда той. Ако нещо не платим, вървят лихви. А какво ще получим сега - не знаем. Сигурно е, че ще е без лихви, въпреки забавянето.Когато видя парите по сметката на фирмата, ще кажа дали ще продължим да обслужваме седемте ученическите линии, за които имаме договор, заяви управителят на "Арпезос-бус" Георги Георгиев. Вече нямаме възможност да го правим. Не можем да поискаме от шофьорите да работят без заплати. Спечелили сме поръчките за тези линии на конкурс, имаме договори за определени пари. На тази база са формирани заплатите на хората. Не може сега постфактум да ни заявяват, че ще ни платят 65% по-малко, възмущава се той. Сега какво, трябва да заявя на шофьорите, че им намалям заплатите със задна дата ли, възмущава се Георгиев.Поставени сме пред свършен факт, а имаме договори, не можем да се откажем, беше реакцията на управителя на фирма "ОТО 66" Хикмет Мехмед. Има неразплатени услуги от септември 2009 г. Превели 65% от договорираните пари от МОН. Но ние плащаме ДДС на 100%. Направените превози сме фактурирали и сега ще платим и данък печалба за суми, които не сме получили от същата тази държава, която прибира данъците. Возим на цена 1,25 лв. на километър при цена на нафтата 1,78 лв., когато сключвахме договорите. Сега цената й е вече 2,04 лв., а ето че не ни плащат изработеното с месеци. А лихвите върху нашите задължения си текат. Накрая излиза, че работим за тоя що духа, коментира Хикмет Мехмед. /СС/
March 11 2010, 7:43pm | Comments »
-
bborisiov Публикувано във pipes.yahoo.com
Борисов и Меркел пишат за Европа
София Един вълнуващ урок по история. Така определя премиерът Бойко Борисов книгата "Боря се и ...
- Tags:
- Политика
March 11 2010, 7:41pm | Comments »
-
bborisiov Публикувано във pipes.yahoo.com
Ройтерс: Кабинетът раздухва гняв и рискува стагнация
Анализатори посочват, че затишието при реформите и популистките тенденции в кабинета на Бойко Борисов ще донесат повече страдание и ще забавят възстановяването.
March 11 2010, 6:59pm | Comments »
-
bborisiov Публикувано във pipes.yahoo.com
Структурни фондове 2010-а: връщането започва!
http://ekavit.blogspot.com/2010/03/2010.html
Евростипендиите на студентите от Софийски университет се бавят. Не са ги получавали за т.г. и понеже студентите непрекъснато досаждат на администрацията, чиновниците са се принудили да сложат табелката от снимката по-горе. Тази година е първата, в която ще можем да калкулираме със сигурност част от завинаги загубените пари по структурните фондове на ЕС. Това е така заради принципа на управление на тези средства, който за България допуска предвидените за дадена календарна година евра да могат да се харчат до 3 г. след нея. Например парите, определени и одобрени за 2007-а, могат да се харчат до края на т.г. Това обаче важи до 2010-а. След това тригодишният срок на изчакване става двегодишен, т.е. парите, договорени през определена година, могат да се харчат до две години след това. Какво трябва да прави сегашното правителство, за да не увеличава горната калкулация във всеобща вреда? Колкото и да му е неприятно, то трябва да прави всичко възможно, за да изпълнява проектите, заложени от предишните управляващи и да не се изкушава от кардинални промени в основните програмни документи, тъй като това ще му изяде главата, т.е. ще забави процеса фатално.Всъщност във вече създадените програми и проекти няма нищо лошо – те са за образование, здравеопазване, инфраструктура, бизнес. Въпросът е кой и как ги изпълнява. Дали политиците са достатъчно широко скроени, за да пуснат много пари на много хора, без да гледат в коя партия членуват или им се свиди да раздават „грешни” пари на напълно непознати субекти? На тези от втория тип трябва да кажем, че ако искат да усвояват бързо принципът не е да даваш много на свои и по нещо на чужди (случайни), а точно обратното – да даваш много на „случайни” и по нещо на свои. Защото иначе не ти минава номерът. Или ти спират парите, или не ти признават разходите и ги връщаш.Въпросът е ще помогне ли вицепремиер на тая работа? Случаят с Меглена Плугчиева доказа, че и вицепремиерският пост не е достатъчно висок, дори когато кандидатурата има доверието на големи страни-членки. А над него остава само един по-висок пост – премиерският. Дали обаче на премиера му се занимава с тая работа, понеже със сигурност си има и достатъчно друга. Изглежда, че Бойко Борисов няма политическо доверие на Юлияна Николова и затова иска да сложи свой кадър като отговорник №1 за Структурните фондове. Дали това ще помогне? Ще видим. Часовникът обаче вече тиктака. И всяка година оттук насетне до 2013-а ще прибавяме сумите със завинаги загубените средства.
March 11 2010, 6:32pm | Comments »
-
bborisiov Публикувано във pipes.yahoo.com
Не са открити несъответствия по закона за конфликт на интереси за министрите и премиера
http://feedproxy.google.com/~r/rusenews/ilGY/~3/YniJrQxz1S4/news,1,28644.htm
Не са откри несъответствия по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси за нито един от министрите и министър-председателя Бойко Борисов.
- Tags:
- Общество и политика
March 11 2010, 6:30pm | Comments »
-
bborisiov Публикувано във pipes.yahoo.com
Борисов: Ако Дянков не си е платил здравните вноски, трябва да бъде санкциониран
Симеон Дянков трябва да понесе санкции заради неплатените си здравни вноски. Това каза премиерът Бойко Борисов в Бургас на въпрос за излязлата информация, че министър Дянков е с прекъснати здравноосигурителни права заради това, че не е плащал здравни вноски близо 9 години.Борисов каза още, че не е редно вицепремиер да не си е плащал здравните вноски и предполага, че министър Дянков ще си понесе санкциите и ще си ги плати веднага в брой.Законът предвижда глоба от 500 до 1000 лева глоба за неплатени повече от 3 здравноосигурителни вноски.www.moreto.net
March 11 2010, 6:00pm | Comments »